Започва да се строи с помощта на кметството първата училищна сграда – две класни стаи и коридор, който се ползвал за читалищна дейност. Първи учители в новото училище били Васил Коскин и Мария Мараджиева, а от следващата учебна година на нейно място Анка Коскина. Учителят Коскин е организирал вечерно училище за възрастни, за което е възнаграждаван от училищната инспекция. Същият е бил директор на училището до 11.10.1929г., когато е уволнен по болест. През негово време са събрани 220 000 лева за построяване на ново училище и е определено място за училищен двор от 10 декара и 8 ара.

След уволнението на Васил Коскин по болест на негово място като главен учител (директор) е назначен Григор Генчев Скордев. Първата учебна година учителства с Анка Коскина и Пенка Енчева Бакалова. Разпределението на учебното време е било следното: преди обед учениците са учили 2 часа и след обед 2 часа за първо и второ отделение, а в сряда и събота са учили по три часа до обед. Трето и четвърто отделение са учили 3 часа до обед и след обед по 2 часа, а в сряда и събота по три часа до обед.

При пенсионирането на Анка Коскина през 1930 година, до края на учебната 1930/31г. учителстват:

Григор Скордев

Мария Стойкова от Казанлък, родена в 1911г. и завършила казанлъшкото педагогическо училище

Пенка Енчева Бакалова от Казанлък. По решение на училищното настоятелство Пенка Бакалова и

След преврата на 19 май 1934 година училищните настоятелства се разтурват, имотите на училището преминават към съвета и същият поема издръжката му. При създалото се положение директорът Григор Скордев предава на общината спестените за строителство на нова учебна сграда пари. Поставя се въпросът за построяване на ново училище, за която цел още в 1928г. са определени 10 декара и 8 ара. Строителството е започнало в 1937г. и през октомври 1938 година учебните занятия са започнали в новата училищна сграда. Същата е била построена с държавни средства ( в т.ч. и спестените 400 000 лева, предадени на общината в 1934г.). Строителството е извършено от предприемач. Камъните са извозени от селската кория южно от селото. За тази цел е била разбита монолитна скала, наречена “Амбар кая”, от Лазар Иванов Чапразов. По това време общината в с.Копринка се числяла към общината в гр.Казанлък.

Кмета на гр. Казанлък Гурко Серафимов е настоявал за построяване на две класни стаи, но директорът Григор Скордев държал училището да бъде по-голямо. По време на строителството на училището кмет на селото е бил Никола Иванов Върбанов. През 1941г. е назначена като учителка и съпругата на Григор Скордев – Мария Скордева.

За учебната 1948/49 год. по предложение на Околийската училищна инспекция са назначени учителите Дешка и Христо Събеви. Същите за заварили следната материална база: от 4 учебни стаи са били завършени три, в две от които се провеждали занятия, а едната е използвана за учителска стая. Едната учебна стая, най-източната, изолирана от останалите и с външно стълбище се използвала за помещаване на общината на селото.

Относно училищното обзавеждане: Училището е било обзаведено с обикновени чинове за двама ученика, подвижни черни дъски и други необходими за обучението пособия като глобус, географски и исторически карти, препарирани птици и др. Отоплението се извършвало с високи пернишки печки за дърва и въглища. В училището не е имало вода за пиене. За пръв път се прекарва чешма за питейна вода в 1950 година с активното съдействие на директора на строящия се язовир “Г.Димитров” (сега яз.”Копринка”) Павел Димов. Самото прекарване на чешмата , която е била единствена в селото, от водопровода за язовира е станало за два дена. Родителите изкопават за един ден 2000 метра изкоп за полагане на водопроводните тръби и на другия ден Павел Димов изпраща водопроводчици, които полагат тръбите и пускат чешмата. Павел Димов е бил общински съветник в този район, в който влиза училището. Осветлението е било електрическо.

През учебната 1955/56 година се открива основно седмокласно училище, отначало със слети, а по-късно самостоятелни класове. До 1958г. учителстват Дешка и Христо Събеви. Първият директор на основното училище е Койчо Китипов (1955-1956). След това – Георги Колев Владов (1956-1963), Иван Йорданов Лячев (1963-1984),

Иванка Русева Тучева (1984-1992), понастоящем Мария Минчева Божилова.

Новата сграда на училището открита през 1985г.

През 1977г. училищната сграда се разширява с четири класни стаи и работилница. С разрастването на селото и това се оказва недостатъчно и през 1980г. е направена първата копка на новото осемкласно училище, което на 5.11.1985г. е тържествено открито с ОДЗ като учебен комплекс. По това време директор на училището е Иван Лячев. Новата учебна сграда е строена със средства, предоставени от МНП чрез Окръжния народен съвет гр.Стара Загора и съдействието на инж. Иван Върбанов.

Сградата има 8 класни стаи, 7 кабинета за учебни занятия по предмети, физкултурен салон, 4 работилници, библиотека, стол. Изграден е музей по народно творчество. За оформяне облика на училището допринася и всеотдайния, дългогодишен труд на учителите Дона Лячева, Чонка и Иван Начеви, Спаска Миткова, Донка Абова. В училището много години са функционирали танцов и гъдълков състав, носители на медали от прегледите на художествената самодейност, група за автентични песни- със златни медали от VІІ преглед на художествената самодейност. През 1986г. отборът по лека атлетика е зонален първенец, през 1987г. отборът по борба е републикански първенец – голяма част от борците са медалисти.

Вокалната група на училището получава голямата награда на Първия общински конкурс за ученическо музикално изпълнителско изкуство „Милениум Музикум”.

Ученичката Емануела Ивова получава първа награда на фондация „ Ентопалитра Трубадури”.

Отборите на момчетата и момичетата се класират на 3-то място на общинското първенство по лека атлетика, а на общинското първенство по тенис училищния отбор се класира на второ място.